Ако сте прочели книгата „Ами ако се срещнем като приятели?“, Ще знаете, че това е книга на Елизабет Оулбърг, публикувана през 2015 г. Тази книга изглежда е предназначена за тийнейджъри, но в действителност е и книга за възрастни. Любовна история, при която приятелството изглежда надминава любовта, нали?
Няма да ви казваме нищо за книгата, в случай че решите да я прочетете, но трябва да знаете, че фразите, които ще ви дадем по-долу, са фрази, които ще ви помогнат да разберете дали искате да прочетете тази книга. .. най-вероятно е, че е да, няма да можете да чакате повече, за да разберете за какво става въпрос!
Фрази от книгата "А ако останем приятели?"
- Приятелството е може би най-често срещаната форма на любов.
- Танцувайте така, сякаш никой не ви гледа, обичайте, сякаш никой не ви е наранил, пейте така, сякаш никой не ви чува, живейте така, сякаш небето е на земята ...
- Най-тъжното е да те видя с някой друг и да видиш, че не си в състояние да се усмихваш, както с мен, не знам защо криеш, че все още ме обичаш.
- Обичах да я виждам да се смее от сърце. Той имаше два вида смях: единият беше типичен кикот, а другият беше сърдечен смях, с отхвърлена глава назад. Ако имах само една цел в живота, това би било да я разсмивам всеки ден.
- Тя го знаеше. Всички го знаеха. През всичките тези времена хората ни питаха дали сме двойка или ни притесняват, защото те видяха това, което бяхме много упорити да видим.
- Семейството трябва да се състои не само от кръвни връзки. Мисля, че семейството е по-скоро състояние на духа.
- Имаш ли си гадже. Трябва ли да ви напомням, че той е най-добрият ми приятел?
- Спомних си как четох някъде, че ако се усмихнете на нещо, това автоматично ви прави по-щастливи.
- Беше доста ясно кой печели битката. Дори да не беше състезание, част от мен се чувстваше така. Кой от нас би могъл да оцелее без другия?
- Но това се случва, когато играете играта „ами ако ...“, никога не можете да знаете отговора на този въпрос. И може би е по-добре по този начин. Защото под "Ами ако ...?" повърхностни, има и други много по-лоши.
- Вместо да бъде този човек, за когото другите искаха да знаят повече, все едно имаше проказа или нещо подобно. Често ми казваха, че хората в Уисконсин са добри, но не се чувствах така. По-скоро беше като натрапник.
- -И двамата бяхме допуснали грешки и упорито ги признавахме, но трябва да ги преодолеем, не далеч един от друг, а помежду си.
- Колкото и да исках да изтрия тази ужасна нощ от съзнанието си, знаех, че някои спомени са по-упорити от други. Особено болезнените спомени.
- Но семействата не винаги са свързани с кръвни връзки. Вярвам, че семейството също се създава от чувство.
- Той се беше променил и аз също. Явно и двамата сме се вкопчили в човек, който вече не съществува.
- Не възнамерявах да пропилявам тази възможност отново. Този път нямаше да ме изплаши. Не бих избягал. Не бих се оправдавал.
- Бях се преборил с чувствата си, но имах чувството, че това е наред. Не можеше да го отрече.
- Настъпи тишина. Случвало ни се е от време на време. Когато се чувствате спокойно с някого, не е нужно да попълвате всички пропуски. Хареса ми, че просто се мотаем.
- Стойността на нещата не е във времето, в което те продължават, а в интензивността, която се случва, затова има незабравими моменти и несравними хора.
- Тогава го намерих ... онзи мъж, който ме накара да се почувствам най-красивата от любовта от онзи момент, когато открих, че го обичам цял живот .. !!!
- И аз се влюбих в малката му усмивка, в сладкия му начин на говорене, влюбих се в него.
- Не обичах неочаквани обрати. Към този момент от живота си бях участвал в повече от моя дял.
- Погледът му беше интензивен и смущаващ, най-нежните и красиви очи, които прекосих ... никога не ми се беше случвало да се допълвам толкова перфектно с някого и точно в този момент а - ние сме едно в различни тела излизаха от устните му ...
- Това е същността на играта Ами ако…. Никой не знае отговорите на тези въпроси. И по този начин може да е по-добре. Защото под всички тези И ако ... се крият много други по-лоши.
- Защо да плачете за човек, който вече не е за вас, тръгнете по пътя си и я оставете, която много скоро ще бъде платена в същата монета.
- Декорирането на клетката не ви освобождава.
- Луната винаги ще пази сълзите ми, че трябва да чакам тази любов ...
- Както и да е, както казах, момчетата и момичетата могат да бъдат приятели. Интимни приятели. А какво по-фантастично от това да се влюбиш в най-добрия си приятел? Нищо.
- Видях децата ви, какви красиви очи имате, губя се всеки път, когато ви погледна, и тази красива усмивка, това са най-добрите аксесоари, за да се изгубите във вас ... мисля, че съм в приказка.
- Искам да ме заобиколиш с ръцете си. Вече не искам да продължавам да се преструвам, че между нас има само добро приятелство. Животът ми е по-добър, когато си част от него. Искам да бъда с теб. Защото те обичам. И не само като приятел.
- Очевидно беше обаче, че тя не се чувства същата като мен и ако за да се радваме на приятелството си, трябва да останем приятели, така да бъде.
- Всеки ден, който минава и аз те нямам, денят вече не е същият. Липсваш ми безкрайно и те обичам повече от всеки друг. Всяко небе, което гледам и не мога да те намеря, звезда се губи, светлината ти се губи в сърцето ми.
- (...) Истината обаче е, че домът ви не трябва да бъде мястото, където спите през нощта. Домът ви е там, където чувствате, че можете да бъдете себе си. Където сте спокойни. Където не е нужно да се преструваш, където се показваш такъв, какъвто си (...)
- Той се беше променил и аз също. Явно и двамата сме се вкопчили в човек, който вече не съществува.
