Чрез тази история искам да стартирам послание на надеждата за всички, които страдат от болести.
Преди 4 месеца се срещнаха 25 години женен и отидоха да го отпразнуват в ресторант. Те обаче не успяха да опитат нито един от сочните вкусотии, които ги очакваха. Пабло падна отпуснат от инсулт.
Хуана, съпругата му, той не напусна леглото си през тези 4 месеца. Лекарите й казали, че съпругът й най-вероятно ще загуби речта си.
Един ден обаче, в 4 следобед, съпругът й подремваше. Винаги беше хъркал. Хуана го погледна с безкрайна любов и всеки ден той благодари на Бог, че е могъл да чуе хъркащите и че не го е отнесъл онзи съдбоносен ден.
Хуана стана и леко го разтърси. Той спеше повече от 2 часа и се страхуваше, че няма да може да заспи цяла нощ. Пабло не се събуди. Хуана отново настоя с малко повече ярост. Пабло се събуди с начало и възкликна: "О, уплашихте ме!"
Хуана започна да плаче от радост, докато го обсипваше с целувки. Моторните му умения, необходими за говорене, се бяха върнали.